Животът в корпоративния свят е като непрекъсната игра на маски и илюзии, където истинските ценности често остават скрити зад фасадата на успеха и материалното благополучие. В моите години, прекарани в големи компании, разбрах, че зад красивите корици на корпоративната култура се крият дълбоки пропасти на неравенство, несправедливост и потисничество. Това преживяване не само ме промени като човек, но и оформи моето разбиране за обществото и неговите скрити механизми.

Животът в корпоративния свят е като непрекъсната игра на маски и илюзии, където истинските ценности често остават скрити зад фасадата на успеха и материалното благополучие. В моите години, прекарани в големи компании, разбрах, че зад красивите корици на корпоративната култура се крият дълбоки пропасти на неравенство, несправедливост и потисничество. Това преживяване не само ме промени като човек, но и оформи моето разбиране за обществото и неговите скрити механизми.

В литературната ми работа се опитвам да изследвам тези сложни взаимоотношения между работата и идентичността. В книгата си „Гранд Палома Ризорт“, която е част от сборника „The Grand Paloma Resort“, се фокусирам върху живота на служителите в луксозен курорт, които се борят с изтощението и отчуждението, като понякога стават все по-жестоки и безчувствени. Това е опит да се покаже, че работата може да бъде и убежище, и капан, и източник на сила, и причина за разпад.

Читателите често не осъзнават, че най-важните книги на нашето време са тези, които разглеждат човешките отношения към труда. Те разкриват не само социалните несправедливости, но и вътрешните борби на индивидите, които се опитват да намерят себе си в лабиринта на системата. Във „Фермата“ на Джоан Рамос, например, се разглежда как иммигрантските жени са принудени да продават тялото си, за да оцелеят, а в „Как да не се удавим в чаша вода“ на Анджи Круз се изследва женската работа като невидим, но жизненоважен труд.

Моите размишления за тези теми са породени от личен опит и наблюдения, които се преплитат с литературните образи, създавайки един вид диалог между реалността и художественото представяне. Вярвам, че чрез литературата можем да осветлим скритите страни на нашия свят и да стимулираме по-дълбоко разбиране за ценностите, които трябва да възстановим.

Затова, когато пиша, се стремя да създам истории, които не само разказват за борбата, но и за надеждата, за възможността за промяна. Защото именно в разкриването на тези трудни истини се крие силата да променим обществото към по-добро.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.